КЕМЕНДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи и като обръщение и приложение кеменджѝ, м. Остар. Кеманеджия. Тук живееха бай Стоядин бащата на Стоянчо, в чиято къща стоя на лечение Иванка, веселият кеменджия дядо Тошо с големите мустаци, Станимир и други. Сл. Трънски, Н, 415.


Източник: Речник на българския език (онлайн)