КЕМЕНЧЕДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. Кеманеджия. Заре кеменчеджията понагря ръцете на печката, намаза лъка с чамсакъз и засвири „селското хоро“. Кр. Григоров, ОНУ, 85.
