КЕМЀРЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от кемер1; малък кемер, кемерец. — Бегай, бегай, либе Златке, двама да бегаме, / че ни стигнат .., / .., / и че ни земат моето кемерче, / що съм го печелил цели три години. Нар. пес., СбВСтТ, 777.
