КЕНА̀ въпрос, местоим. Диал. Какво, що. Че чули ли сте, не сте ли, / кена йе ново станало / в Кестенджик, село голямо: / тьожка ще сватба да има. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 34. „Моминко, мальшко моминко, / кена ме гльодаш и вардиш?“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 217. — Девойко мари хубава, / мночко си душман имала, / душмане кена не правят: / венчате люде раздялат, / главени люде развращат. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 13.