КЕНА̀Р м. 1. Надлъжна ивица на тъкан, плат, втъкана за украса, от прежда, която е различна по цвят, дебелина или материал. На изпита, .., децата донесоха на учителя подарък малки кърпи от домашна тъкан. Най-хубавата кърпа, със сини копринени кенари по краищата, донесе Зарко. Ив. Карановски, Разк. I, 159. Платно даровнишко пък, дето е с по няколко реда жълти и бели, чисто копринени кенари, тя ще изтъче толкова тънко и префинено, че като го хванеш, трепере в ръката ти! Т. Влайков, Пр I, 63. Момците бяха накривили кепета, ризите им светеха от белина и по ръкавите им аленееха пъстри кенари. Д. Спространов, ОП, 119. И Ана отново започна: / под нейните пръсти разкриха се бързо / цветя, пеперуди, и рози, и птици. / Тя тури кенар и обтока в килима / и ловко там с ножици остри отряза / основата здрава. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 174. Убава Яна платно си ткае / платно си ткае в нейната тета / .., / кенарето му се сухо злато. Нар. пес., СбБрМ, 356. Тодорка платно тъчеше / на три-четири платове, / на трийсет и четири кенари. Нар. пес., СбВСт, 762. // Разш. Ивица на дреха или предмет, направена, поставена за украса. Кожухарите окачваха топли кюркове, .., самуреш калпаци и къси женски елечета от заешка кожа с лисичи кенари. Д. Спространов, ОП, 39. Подаде на младата жена един златен кръст, .., и едно златно медальонче с тънък, нежен кенар по края. Д. Спространов, С, 172.
2. Кенарен плат. Рокля от кенар.
3. Край, ръб. Аз не можех да се нарадвам на хубавата обувка, която се смееше през зъбците на своите кенари. Ст. Чилингиров, ХНН, 21. Ще се направят подобрения — сменяне на нищелковите копчета и ролки, монтиране на двойни широкодържатели към всеки стан за предотвратяване късането на кенарите. Тр, 1963, бр. 225, 1. ● Обр. Погледът на младия човек се рееше навън, но той не забелязваше нито леките дълги, що диплеха водите на езерото, нито начупения кенар на планините. Д. Спространов, ОП, 129-130. А негли хубавият есенен ден, топлото слънце, .. и онова дълбоко синьо небе, поръбено с кенара на планинските върхове наоколо, бяха изкарали хората навън от хижите и кулите по тая още зелена присойна полянка. Ст. Загорчинов, ДП, 490.
— От перс. през тур. kenar.