КЕНА̀РЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за тъкан, тъкано изделие — който има кенари. Голяма майсторка е стрина Венковица на ткането; никой не може да тъче такива хубави кенарени платна, везани възглавници и шарени черги, каквито тъче тя. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 167. Ръкавниците ѝ [на Грозданка] до лактите, .. Изпод них широки и тънки кенарени ръкави с деведесет и девет гънки, а накрая с дантела, .. Леко се повдигат кенарени нагръдки, отрупани с дантели. Елин Пелин, Съч. V, 90. В сандъка ѝ намерихме осем писма, сгънати, завързани в бяла кенарена кърпа, тъкана на селски стан. К. Калчев, ПИЖ, 182. Кенарена покривка. // Който е направен от платно с кенари. Стоил развя пъстър пош, задимиха се шити сукмани, белнаха кенарени ризи. М. Смилова, ДСВ, 30. В кръга около масата за чай се виждаше понякога и дама в кенарена блуза с шевици и по якичката. М. Кремен, РЯ, 432.