КЕНА̀РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Кенарен, кенарев. Запретнала бели като сняг кенарови ръкави, .., тя като че не за копан, а за хоро се е стегнала. Т. Влайков, Пр I, 25. Превързала е въз кенаровите нагръдки, .., гердан жълтици като огън и наниз от ален като кръв бисер. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 10.