КЀНГУРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от кенгуру. Кенгуруто и емуто се спасиха, защото вкусът на месото им не допадна на европейците. Кенгурското месо се дава само на свините. П. Бобев, ОН, 62. Кенгурска опашка. Кенгурско стадо.


Източник: Речник на българския език (онлайн)