КЀНГУРУ, мн. -та и (разг.) кѐнгура, ср. 1. Двуутробен тревопасен бозайник в Австралия и Нова Гвинея с дълга силна опашка, дълги задни и къси предни крайници и кожена торба на корема, в която отглежда малките си. Шосето се точеше право на север, като пресичаше степи, пясъци и каменисти пущинаци. Понякога пред колата побягваха подплашени кенгура с огромните си десетметрови скокове. П. Бобев, ОН, 12. Животинскят свят на австрало-полинезийската област е изключително своеобразен. Тук се срещат торбестите животни, като кенгуруто, .., ехидната и др. Геогр. VIII кл, 1965, 103. „Бигъл“ се отправи за Австралия. Скокливото кенгуру и гигантските евкалиптуси придаваха нов облик на пейзажа. К, 1963, кн. 3, 45. На Мадагаскар живеят много видове полумаймуни — лемури, които имат дълги опашки и огромни лапи, викат досущ като човек и скачат като кенгуруто. ВН, 1960, бр. 2696, 4. Едно от най-големите животни на Нова Холандия е кенгуру, което не е по-голямо от овца. Лет., 1871, 110.
2. Зоол. Подсемейство тревопасни торбести бозайници в Австралия и Нова Гвинея с дължина на тялото от 50 см до 2-3 метра, които се придвижват бързо чрез скокове с дългите си задни крака и обитават предимно равнините, но също и дървета и скали. Macropodinae. В Австралия има такива животни, които не се срещат другаде по света. Те са изостанали в своето развитие поради неблагоприятната природна среда .. Характерни са торбестите (двуутробни) бозайници — кенгуру, торбест вълк, торбест плъх и др. Геогр. VI кл, 136.
— От австрал. през англ. Kangaroo и рус. кенгуру. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата, 1843. ·— Друга (остар.) форма: кѐнгур.