КЀНДЕРЕ, мн. -та, ср. Диал. Резе, мандало на прозорец, врата; кендра. Когато къщата има само едно малко пенджерче с дървен капак, който се затваря отвътре с вител, кендере или пък се връзва с връв, одаята има поне два големи прозорца. СбНУ XIII, 30. Заметни (отметни) кендерето и затвори (отвори). СбНУ XLII, 263.
— От гр. κεντρί ‘остен, шило’. (Вж. Aл. Милев, Няколко гръцки думи в говора на Годеч. Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов, 1957, 163-164.)