КЀНДРА ж. Диал. 1. Резе, мандало на прозорец, врата; кендере. Когато сутринта се тропна желязната кендра на кошарата, ние се бяхме събудили. Сл. Трънски, Н, 58.
2. Панта на врата, прозорец. Някой се въртеше около вратата и при вида на откачената и увиснала кендра започна да цъка с уста и малко ядосано да говори. Сл. Трънски, Н, 156.
— От гр. κεντρί ‘остен, жило’. (Вж. Ал. Милев, Няколко гръцки думи в говора на Годеч. Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов, 1957, 163-164.)