КЕНЕВЍРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който е направен от кеневир. Той бе седнал върху омачкан, оваляй сламеник .. Стана и започна да рови е ръката под тази сплескана ръжанка, натъпкана в грамаден кеневирен чувал. Г. Караславов, ОХ III, 552. В помещението имаше пет-шестима стражари със странни кеневирени капишони, през двете дупки на които пробляскваха зловещо и тайнствено нечии очи. Г. Караславов, ОХ IV, 580. Кеневирена торба.