КЕНЀФ м. Остар., сега простонар. Клозет, нужник, тоалетна; кензалник. — Мъжът познаваше всяко кьоше на големия хан, помнеше десетки лица, срещани из широкия двор, .., та дори и пред вратата на кенефа, където заран хората чакаха в дълга, сънлива върволица. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 106-107. Злата не ще нищо да продума. / .., / та си забра шесдесе юнаци, / изкара ги низ ладни одаи, / сви юнаци у кенеф накара. Нар. пес., СбНУ XLIII, 12.
— От араб. през тур. kenef.