КЕНТА̀РХ, мн. -рси, м. Истор. Във Византия — командир на военна част от сто души; стотник. Един кентарх с удар върху кръгла медна плоча отмерваше движенията на хората, а те, облени в пот под броните си, с дружно ахване дърпаха и пускаха гредата. А. Дончев, СВС, 647.
— От лат. centum ‘сто’ + гр. ἄρχω ‘управлявам’.