РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

КЕПАЗЀ неизм. прил. Диал. 1. Долен, никакъв, недостоен (Н. Геров, РБЯ).

2. Опозорен, унижен, смешен. Направи го кепазе. Н. Геров, РБЯ II, 361.

3. Като същ. кепазе, мн. -та, ср. Недостоен, долен, безсрамен човек.

— От перс. през тур. kepaze.

Източник: Речник на българския език (онлайн)