КЀПЕ1, мн. -та, ср. 1. Продълговата или кръгла шапка от плат без козирка от униформата на войници, бригадири и др. Начело на поделенията крачеха офицери, .. В бойните си униформи от груб войнишки плат, кривнали кепета с трицветното парченце плат отстрани, те изглеждаха горди и строги. Ем. Манов, ДСР, 5. Тримата партизани имаха почти еднакво облекло — бричове, полушубки, високи подковани обувки и кепета. Сл. Трънски, Н, 75. Работното облекло се състои от бяла манта и боне за главата на жените, а на мъжете — кепе. Ив. Златев и др., МЗ, 78. Облечени [затворниците] в необикновената си униформа, с малки сиви кепета на бръснатите глави, .., тия хора ми вдъхваха страх и в същото време остра жалост. К. Константинов, ППГ, 78.
2. Барета, таке. На отиване за София тя си забрави тук спортното шапче — едно вълнено, тъмносиньо кепе. Д. Калфов, Избр. разк., 186. Хората, наметнати с балтони върху работните си облекла, повечето с каскети и кепета на главите, оживено коментираха събитието. Ем. Манов, ДСР, 470.
— От нeм. Kappe прeз фр. kepi. — А. Хилeндарeц, Въвeдeниe във всeобща история, 1831. — Друга (остар.) форма: кeпѝ.
КЀПЕ2, мн. -та, ср. Диал. 1. Кебе, кепенек2. Що ми е мило най-драго / млад харамия да ида / по тая гора зелена, / .. / тенката пушка да носе / и бело кепе китено, / и остра сабя огнена, / верна дружина да воде. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 57. „Я си имам ален шалвар, / ален шалвар за петстотин, / .. бело лице за илядо, / я ме фани, та ме води, / та ме води, в колибата, / па постели бело кепе.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 251. Ка а видоа бракя ѝ, / от далек место чинат, / църно ѝ кепе послаа, / младо ѝ ягне печеа, / руйно ѝ вино точеа. Нар. пес., СбНУ I, 298.
2. Къса черна аба с ресни по краищата в носията на арнаути или българи от Дебърско и др. югозападни области (Н. Геров, РБЯ). По тях [заптиетата] вървяха няколко арнаути, .., наметнати с рунтави кепета. К. Величков, ПССъч. I, 35.
3. Вълнено наметало обикн. в униформено облекло на някои народи. Те [младите казаци] не обичаха грабеж, плячка и слаб неприятел, а гореше им сръце да се покажат пред старите, да се ударят .., с пръгавий и кичлив лях, .., разпуснал по вятъра ръкавете на кепето си. Н. Бончев, ТБ (превод), 39-40.