РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

КЕПЀНЕК¹, мн. -нци, след числ. -нка, м. Диал. Кепенк, кепенец. Личен Иво на кепенек седит, / и си режит перо пауново. Нар. пес., СбБрМ, 425.

КЕПЀНЕК², мн. -ци, м. Диал. Ямурлук; кепе², кебе (Вл. Георгиев и др. БЕР).

— От перс. през тур. kepenek.

Източник: Речник на българския език (онлайн)