КЀПЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от кепе1; малко кепе1. Тодьо беше облечен с лятна войнишка куртка, с панталон и с туристически обувки. На главата му беше накрехнато сиво кепенце. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 222. Ивайло също се отдели, изпъшка до едно ябълково дърво, окачи пушката и си свали специалното за летен лов кепенце. Д. Цончев, СбХС, 154-155.