КЕПЀНЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от кепенк; малък кепенк. Захванал своята кариера от голата игла, но гореспоменатите качества му спомогнали, .., да стане човек, да си има едно малко кепенче. З. Стоянов, ЗБВ I, 69.
