КЕРА̀Л м. Диал. Келар. Та си влегоф в земен керал, / си наточиф руйно вино. Нар. пес., СбБрМ, 492. Си велит [девойката] на своя мила майка: / „А егиди, моя мила майко! / Я влези си во земни керали, / та отключи мой шарен ковчег, / извади ми две ризи зетоски.“ Нар. пес., СбБрМ, 464.