КЕРАМЗЍТ, мн. няма, м. Спец. Лек порест строителен материал със структура на едър пясък или чакъл, който се получава от изпичане на леснотопима глина и служи за запълване на бетон. Ако изработим с керамзит панелите за 30 жилищни сгради, ще се икономисат 2 милиона лева, при това керамзитът е около З пъти по-лек от чакъла и е с високи топло- и звукоизолационни качества. РД, 1959, бр. 300, 5. Като говорим за леки строителни материали, трябва да споменем и за керамзита като лек пълнител на бетона. РД, 1959, бр. 33, 2.
— От гр. κέραμος ‘глина’.