КЕРА̀ЦА ж. Диал. Гражданка, госпожа. Стрина Вела е с три наниза жълтици и в ръцете си държи букет. Когато една жена стане кераца, вече не казва китка, ами букет. Й. Вълчев, РЗ, 69. — Недей да припърлиш на светлината свахата, ха, ха, ха... — Не бой се, свате, не бой се, пазя ѝ с чадър сянка като на кераца. Кр. Григоров, ТГ, 108. Набедиле хаджи Тила, / че цалунал булка Маца, / булка Маца, баш кераца. Нар. пес., СбВСтТ, 576.
— От гр. κεράτζα.