КЕРВА̀НБАШИЯ, -ията, мн. -ии, м. Мъж, който води, оглавява керван; керванджия. Най-отпред, .., яздеха двама конници от Божиловите По-назад следваше вече керванбашията Божил на волска кола. Д. Яръмов, БП, 78. Така бе наредил владиката — керванът му да го настигне далеч от града. Той не искаше да минава през О. като керванбашия, да привлича любопитството на зяпачите. Д. Талев, ГЧ, 330. Събрали са се, отбрали / кервани и керванбашии, / събрали да се сдумуват, / кой ще им бъде керванджи, / керванджи, керванбашия. Нар. пес., СбВСт, 352.