КЕРВАНДЖЍЙКА1 ж. Жена керванджия (Н. Геров, РБЯ).
КЕРВАНДЖЍЙКА2 ж. Разг. Звездата Сириус от съзвездието Голямо куче, която изгрява много рано, преди разсъмване и е най-светлата звезда, видима от България. Пълнеха чувалите с чушки от предния ден, ставаха в полунощ, щом изгрееше Керванджийката, и до съмване стигаха в града. Г. Мишев, ЕП, 263. — Като изгрее Зорницата, да ме събудиш. Зорницата, а не Керванджийката. Тя е друга звезда и изгрява много рано. Й. Йовков, ΒΑΧ, 18. Трополели тежко натоварените с равнинско жито биволски коли по белия път от Търново за Русчук. Показвала пътя вярната звезда керванджийка. С. Северняк, ОНК, 7.