КЕРВА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от керван; керванджийски. Между полезните животни важна роля играят камилите: северната суха част на страната е кръстосана от кервански камилски пътища. Л. Мелнишки, С, 12. Дълго се взираха към вълшебния керван, който трополеше в мрачината .. Белите кервански волове бяха съвършено невидими. А. Каралийчев, СР, 34. Но най-голямо злодействие се извърши в Батак, 7 часа на юг от Татар Пазарджик, на керванския път за Егейско море. Г. Бенев, БК (превод), 60.