КЕРЕМЍДЕНОЧЕРВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят — керемиден. Това петно [на повърхността на Юпитер] е било наблюдавано още в първата половина на 19 в. .. След това неговият керемиденочервен цвят започнал да избледнява и сега почти напълно е загубило предишния си цвят. Н. Николов и др., СС, 66. // Който има такъв цвят, който е оцветен с такъв цвят. Къщичките бяха струпани без ред, .., варосани, със сини и керемиденочервени первази. К. Константинов, ППГ, 26. Въпреки топлината в заведението беше плътно загърнат в плетен керемиденочервен шал, който отиваше приятно на кафявото му пардесю. С. Северняк, ВСД, 28. Козината му [на заека] бе керемиденочервена под гушата и твърде жълтеникава по гърба. Ем. Станев, ЯГ, 36. В широката надиплена лента на Дунав се отразяваше керемиденочервеното небе. П. Славински, ПЩ, 7.
2. Като същ. керемиденочервено ср. Керемиденочервен цвят. А вратата на купето се отваря рязко и при нас нахълтват четири-пет души. Между тях е здравенякът — той е изпечен от слънцето до керемиденочервено. Др. Асенов, СВ, 136. Най-известна у нас е нашата лисица .. Цветът ѝ варира доста между керемиденочервено и тъмночервено-кафяво до черно. Кр. Тулешков, ХЖ, 8.