КЕРЕМИДЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Керемидар. Тук той [пътят] се обърна в разквасен чернозем, в дълбоки дируги, избраздени от колата на керемидчиите. Ив. Вазов, БП, 98. — Че ти възнамеряваш ли да се ожениш за Христина? Как ще погледнат мама и бате на такъв брак? — възкликна Райна. — Както щат. Бостанджията иска дъжд, а керемидчията слънце. Тъй и нашата работа. Ем. Станев, ИК I и II, 40.
— Друга (диал.) форма: кермикчѝя.