КЕРЀП м. Диал. Място на вада край воденица, което е преградено с дъски, за да се насочва водата към воденичния улей; гащи. Е-е-е долу, в забуления върбалак, воденицата непрекъснато викаше към заспалото село, водата плискаше в керепа, а едно от колелата ѝ изпискваше през миг-два високо и пронизително. Ил. Волен, МДС, 139. Кехаята, като си напълни още веднъж лулата и като обиколи керепа, замина покрай водата нагоре къде яза. Ц. Гинчев, ГК, 41. Премина [Костадин] по дъската на керепа, огледа се наоколо и му поклати глава. Ст. Даскалов, СЛ, 161.
— От унг. kepér ‘фeрибот’ прeз схр. кирeп ‘сал, лодка, къдeто са монтирани рeчнитe водeници’.