КЀРИН, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Керино ухо. Вид дребна гъба с червена вдлъбната гугла, която расте в ранна пролет по изгнили клони; бабино ушенце. Peziza aurantiaca. В ранна пролет по падналите и загнили клони в гората често се образуват яркочервени „панички“ с кадифена повърхност. Тези панички са част от тялото на гъбата керино ухо. Другата част на растението е гъбичината, която прониква в клонката. Мицелът на кериното ухо е многоклетъчен. Бтн. VI кл, 1965, 81.