КЀРКА ж. Диал. Дъщеря, щерка; кера. Стрина Търпена простена: — Господи, господи... Керка ми ме остави, сега и син ми. Д. Спространов, ОП, 198. Како му видел харнината и послушността на измекяра си, ханджията му дал за жена керка си, та го сторил зет. СбНУКШ ч. III, 19. Де са е чуло видело, / три пъти жена да близни, / три пъти, по три момчета! / Станали девет момчета / и една керка, Петкана. Нар. пес., СбБрМ, 145. Моме пойде дома плачеещи, / го пречеквит [причаква] негоата майка: / „Камо ми ти, керко, две стомни водени?“ Нар. пес., СбБрМ, 456.