КЕРКЀЗИН, мн. керкѐзи, м. Диал. Черкезин. Керкезин беше пъдар в селото. Започна да закача жените. Нар. прик., СбНУ XLIV, 514. Знаеш ли, мамо, повниш ли, / кога керкезе минаа? / Ниа са, мамо, събрахме / момчета, цяла дружина. Нар. пес. СбНУ XLIV, 446.