КЕРКЕНЀЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който се отнася до керкенез; керкенезки. Керкенезово гнездо.

2. Който е като на керкенез; керкенезки, ястребов. — Московлия съм! А лишанче... Имаш ли? изстъпва се един от първенците, .. и опипва недоверчиво Отона с кръглите си керкенезови очи. Н. Хайтов, ШГ, 127.


Източник: Речник на българския език (онлайн)