КЀРКИН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от керка; щеркин. Седнала йе кралицата, / нависоко, нашироко, / .. / да ми дипли бело руо, / синово си за женене, керкино си за мажене. Нар. пес., СбНУ XXIX, 26.
