КЕРОСЍН, мн. няма, м. Газ2 за горене; петрол. Днес от нефта могат да се получат неколкостотин производни съединения. Преди всичко при пряката дестилация докъм 300° С от него се отделят бензин, газ за горене (керосин), .., леки масла и остатъчен мазут. П. Мандев, СПВ, 50. Газта (керосинът) в зависимост от нефта, от който е получена, съдържа повече парафинови, нафтови или ароматни въглеводороди. М. Герасимов, ХН, 64.

— От гр. κερί ‘восък, свещ’ през нем. Kerosin. — Друга (рядка) форма: керозѝн.


Източник: Речник на българския език (онлайн)