КЕРХАНА̀ ж. Остар. 1. Голяма работилница. Кепенците на Пазирикито бяха здраво залостени. Вратите на салханите и керханите зееха празни и страшни. П. Константинов, ПИГ, 67. По същата река има доста сапунджийски .. керхани. Ч, 1871, кн. 15, 460. Йовано, лична, Йовано! / Направи ладна меана, / прави висока керхана / на два пъта, на два друма. Нар. пес., СбБрМ, 107.
2. Публичен дом, бордей. — Туй що е от вас, бе джанъм? Туй тука хан ли е? Керхана ли е? Барем да дигнем байряк, па кой мине замине, буюрсун. Д. Войников, КЦ, 50.
— От пeрс. прeз тур. kărhane. — Друга форма: кeрана̀.