КЀСАРЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Който се отнася до кесар; кесарски. В условията на иноверско, мюсюлманско владичество това върховенство на светската, кесарева власт над църквата отпада поне в осветената от догматите форма. Т. Жечев, БВ, 19. Божието — богу, кесаревото кесарю. Погов.
◊ Кесарево сечение. Остар. Мед. Операция за изваждане на детето от майката при неправилно, неестествено раждане; секцио, цезарово сечение.