КЕСА̀Т нареч. Остар. и диал. 1. Недостатъчно, в малко количество; кът. — Вземайте — думат [Стрезьо и Кендибаша], — алъш-вериш да става, .. — Ама парите са кесат, Стрезьо, — думат комшии. Ц. Церковски, Съч. III, 268. Лековерни хора обаче и сега не са кесат. Те казват, че ако днешните управници още нищо не са направили, то ще направят, стига да постоят още на власт. Г. Георгиев, Избр. пр, 83.
2. Като сказ. опред. Означава, че някой няма нещо, не разполага с нещо в достатъчно количество. Да даде някоя пара, да купи някоя книга , свидят му. Като го поканиш. — Ах недей ма сега, кесат съм от къде парите. Г, 1863, бр. 4, 29.
— От араб. през тур. kesat.