КЕСЕДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от кеседжия; разбойнически. Сичките главорези биле на крак, .. и след неколкоминутно помайвание, в разстояние на което може да са са давали кеседжийски заповеди, .., цялото пълчище, .., отправило са, .. към запаленото село. З. Стоянов, ЗБВ III, 337.