КЕСЕДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. Разбойник, хайдутин. Но не много преди да се размири, засели се в циганските колиби .. един кеседжия и скоро почнаха да липсват от селото ту кон, ту вол. А. Страшимиров, ЕД, 61. Никой не смееше да се покаже навън. Кръвожадните кеседжии нападаха отчаяно училището и ревяха така, че гласовете им стигаха до небето. Г. Караиванов, П, 65. Сто арапа в черен гроб проводих / и изтрепах триста кеседжии. Ив. Вазов, Съч. II, 84. Он имаше девет мили сина, / сите девет върли кеседжии, / запрели са друми и патища / и запрели царевите азни. Нар. пес., СбНУ XLIII, 229. Млад арамия ке бидем, / в друм кеседжия ке ходам, / църна кошуля ке носам; / много ке майки разплачам. Нар. пес., СбБрМ, 335.
— От тур. kesiçi.