КЕСЍЙКА ж. Умал. от кесия; малка кесия. Султана му предаде пак чрез заптието една малка кесийка. Лазар напипа едри монети — меджидии. Д. Талев, ПК, 682. Някой хвърлил кесийка с леблебии, които се пръснали по сцената. Ст. Грудев, ББ, 16. След изтриването на тялото с влажната кесийка детето се обвива със суха кърпа и енергично се изтрива. К. Рашков и др., ДБ, 110. О, ти кесийке българска, / ти, многомилостивая / и дълготърпеливая, / та кой ли не се й опитвал / и кой ли не се опитва / бар’ с ръкавици от кебе / да тури ръка на тебе. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 254. „Заборчах, Радо, задлъжнях / педесе и пет кесийки — / се турски, турски жълтици!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 132.