КЕСИМДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. В Османската империя — човек, който обработва чужда (обикн. спахийска) земя под форма на кесим (в 1 знач.). В някои области селяните обработвали земите на турските феодали при условие цялото село да плаща на земевладелеца част от годишното производство (кесим, отсек), поради което се наричали кесимджии. Ист. X и XI кл, 1965, 114. Друга значителна част от селяните, т. нар. кесимджии и изполичари, са лишени от земя. Ив. Унджиев, ВЛ, 19. Ако си кесимджия и работиш на чифликчийската земя с договор, наемът ти ще е толкова набъбнал, че почти нищо не ще ти остава. Хр. Бръзицов, НЦ, 8.
КЀСИМДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Простонар. Неодобр. Човек, който върши нещо небрежно, как да е, кѐсим. // Човек, който казва нещо без много обмисляне и съобразяване и може да предизвика неприятности.