КЕСЍЯ ж. 1. Неголяма торбичка от хартия с правоъгълна форма за поставяне главно на продукти; плик. Напълва [чичо Слави] две кесии боб и леща, без дори да ги премери на кантар. С. Таджер, ПНМ, 95. Бората веднага изнесе пълна книжна кесия със захар. К. Петканов, ДЧ, 74. Чаршията не познаваше друг амбалаж освен кесията и шишето. Захар, сол, пипер, брашно и пр. се продаваха направо от чували. П. Мирчев, СЗ, 95. Той [квартирантът] излизаше преди седем сутрин и се прибираше в осем вечер, с пакетче сирене или салам, кесия плодове и черно ръжено хлебче под мишница. М. Грубешлиева, ПП, 122. Работилница за кесии.
2. Малка торбичка, плетена или ушита от плат, кожа, за поставяне на пари, злато, тютюн и др., горният край на която е нанизан на връв за плътно затваряне. Като развърза кесията си, той му начете седем златици от десетте, които му даде Хасиб паша. А. Каралийчев, ПГ, 106. Бавно остави [арнаутинът] цигарата си с дългото цигаре настрана, бавно развърза кесията си от син плат, превървена на гайтан, през шията му. Й. Йовков, ПГ, 30. Той седна на земята, извади кожена кесия с тютюн и започна да си прави цигара. Й. Йовков, ΒΑΧ, 111. Плетенето на шапки и на кесии .., това е любимото занятие на всички арестанти в турските затвори. К. Величков, ПССъч. I, 72. Парите са и в съдрана кесия, драги. Погов., Π. Ρ. Славейков, БП II, 44. Завързвам кесията си.
3. Обикн. с числ. или количествено определение. Количество продукти, пари и др., което побира такава торбичка. Изядох цяла кесия череши. Δ Остави ми две кесии тютюн.
4. Прен. Разг. Парични възможности. Евтини ли са колите, отговарят ли на кесията на обикновения работник? — Не, никак не са евтини. П. Вежинов, ДМ, 35. Тоя разкош костуваше пет пъти по-скъпо на скромната му ученическа кесия. Ив. Вазов, Съч. XII, 189. Леко понасяше моята бедност и никога не поиска нищо от мене, което да не е по силите ми или по кесията ми. П. Вежинов, ЗНН, 88. На двадесетия етаж в същото здание има бар, дансинг и ресторант. Но нашите кесии не са за там. Б. Шивачев, ПЮА, 90. Не ми позволява кесията да купя нещо. // Със съгл. и несъгл. опред. Пари. — Аз дюкяна си съсипах за тоя комитет, а ти... — Това го чухме вече. Разбрахме, че мислиш само за кесията си. Ст. Дичев, ЗС II, 613. Общинската кесия е пак в негови ръце, той бърка в нея и пребърква. Д. Талев, ЖС, 283. Католическото духовенство, което дълго е владяло над умовете и кесиите на средновековните европейци, се заразило с всичките пороци, които са съставлявали естествено и необходимо следствие на привилегированото му положение. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 54.
5. Разг. Торбичка от памучен плат, с правоъгълна форма за изтриване на тялото при къпане; изтривалка, кисе. Мама му препълваше чиниите, .., всяка събота го къпеше в коритото и го търкаше с груба кесия. Д. Талев, ГЧ, 256. Той [падишахът] се съблякъл и влязъл в къпалнята и Абу-Сир го изтъркал със сламена кесия от главата до петите, измил го хубаво и го потопил в басейн с гюлова вода. Св. Минков, ПШ, 165. Мариола се дигна бавно, .., бръкна зад олющеното огледало, закачено в наклон на стената, и извади ключа от една кесия за баня. Ст. Чилингиров, ПЖ, 138.
6. Остар. Сума, равна на петстотин гроша (Н. Геров, РБЯ). Обзаложи се Мария / зе седемдесе кесии, / със седемдесе делии / морето да си преплива. Нар. пес., СбВСтТ, 807. — Синко Николе, Николе, / ти нема да са ожениш, / че имаш, синко, да плащаш / бащини големи борчове, / девет кесии да даваш. Нар. пес., СбВСтТ, 960. Не ти са коне крадени, / но ми е задължел Никола, / задължел, та па заборчел / сто и педесе кесии. Нар. пес., СбНУ XLI, 413.
◊ Бръквам / бръкна в кесията си; бръквам се / бръкна се в кесията. Разг. Похарчвам пари за нещо, обикн. неохотно, против желанието си. — Бръкна в кесията си и дедо владика. И това искам да кажа, че с раздаденото не ще се помогне много нпа пострадалите, но те всички го приеха с голема радост. Д. Талев, ГЧ, 375-376. Додеше ли Великден и трябваше вече да бръкне в кесията си, сърцето го заболяваше и се затваряше. Ил. Волен, ДД, 25. Бъркам (бръквам / бръкна) в (у) кесията на някого. Разг. Принудително вземам пари от някого за нещо, принуждавам някого да даде пари или да заплати за нещо. — Никой не дава с добро да му бръкнат у кесията! — все тъй спокойно и замислено рече старият македонец. А. Христофоров, А, 63. Важното е, че аз си изкарвам прехраната. И слава богу, никого не съм ограбил, на никого не съм бръкнал насила в кесията. Г. Караславов, Избр. съч. II, 422. Влязла ми е змия в кесията; свила се е змия в кесията ми. Разг. Голям скъперник съм, свиди ми се да дам пари за нещо. Гъбав е с пари, но те са закопани и счупена пара не дава .. змия му е в кесията. Ив. Вазов, Съч. VIII, 154. В кесията ми вятър вее. Разг. Парите ми са малко, нямам пари. — Я земи, че зарежи и твоята пуста поезия. То бива, ама когато в кесията ти вятър вее, а пък сега, слава богу, понаредихме се. Ал. Константинов, БГ, 20. Дебела (дълбока) ми е кесията. Разг. Разполагам с много пари, имам големи материални възможности. Ако запитаме фелдшера в с. Трапище, .. защо му е дебела кесията, той не би отговорил другояче. Сам си върши човекът работа, сам си печели· РД, 1950, бр. 141, 3. Излиза / излезе от кесията ми; излиза / излезе от моята кесия. Разг. Поемам разходите; плащам. Младите се отделиха в своя квартира, но всичко пак излизаше от кесията на родителите. Изпразвам (изпразням) / изпразня (олекчавам / олекча) кесията на някого. Разг. Вземам много или всичките пари на някого, ставам причина някой да изразходва много или всичките си пари. — Ще сте били, господине берберьо, един от най-тежко обложените с данта. — Да, и туй от една страна благодари самолюбието, но от друга — изпразня кесията! Н. Михайловски, ПА (превод), 65. През своя юнашки век той много е сторил и видял и е олекчил кесиите и на някой и друг българин, търговец от Разложко. Ив. Вазов, Съч. XV, 15. Изпразвам си / изпразня си кесията. Разг. Охарчвам се, оставам без пари. Покрай сватбата на сина си изпразни кесията си. Имам за ортак на кесията си някого, нещо; ортак на кесията ми е някой, нещо. Разг. Харча, изразходвам парите си за някого или нещо, харча много пари за някого, нещо. Какво ми влиза в кесията; много ми влиза в кесията; не ми влиза в кесията. Разг. Пренебр. Обикн. със следв. изр. със съюз че. Не ме засяга, не ме интересува никак. Кесията ми е тънка. Разг. Беден съм, нямам пари. Напълвам / напълня (пълня) кесията на някого. Разг. Ставам причина, създавам възможност някой да забогатее. И пълним ние кесиите на чуждите фабриканти, купуваме с коля техните стъкла, техните паници. ВЦ, 1888, кн. 20, 33. Напълвам си (напълням си) / напълня си (пълня си) кесията. Разг. Обогатявам се, забогатявам по нечестен начин или от чужд труд. Tue обществени деятели за нещо повече са не грижат, освен как да напълнят своите кесии. С, 1872, бр. 31, 246. Отпускам (отпущам) / отпусна (отвързвам / отвържа, развързвам / развържа) кесията си. Разг. Давам пари за нещо, почвам да харча, проявявам щедрост. Приятели лесно се завързват, като си отпуснеш кесията. Заплатата да не жалиш — черпи и харчи и пет пари не давай. Г. Караславов, Избр. съч. II, 157. Той прилича на богат търговец, който е много видял, преживял и всеки момент може да развърже кесията си за щедри благодеяния. С. Таджер, ПНМ, 78. Ний повече и затова бягаме от работете по такива читалища, за да са не принуждаваме по-често да отвързваме кесията. Ч, 1875, кн. 10, 441. Празна кесия. Разг. Липса на пари, без пари. И ако той [Хрельо] още работеше при баща ми, то бе, може би, затуй, защото знаеше, че с празна кесия не се върши самостоятелна работа. Ст. Чилингиров, ХНН, 50. Разполагам се като пет пари в кесия. Разг. Удобно, нашироко се разполагам. — Я, гледай, какво безобразие, хората няма къде да седнат, а вие сте се разположили като пет пари в кесия. Кр. Кръстев, К, 199. — Ей ти, със звездата... Какво си се разположил там като пет пари в кесия... Не виждаш ли, български офицер стои прав. М. Грубешлиева, ПИУ, 221. Ръждясали са ми парите по кесията. Диал. Пазя, държа парите си, нищо не харча, скъперник съм. Ставам / стана господар (ортак) на кесията на някого. Разг. Почвам непрекъснато да вземам пари от някого, да го използвам, ограбвам. — Господар на кесията ми искаш да ставаш ти, ето за това. Разбра ли? Докато съм жив аз, ще давам кому каквото си искам, няма ти съдник да ми ставаш! Г. Караславов, С, 155. Стискам ги като две пари в съдрана кесия. Диал. Скъпернически пазя нещо (обикн. пари), прекалено много пестя. Стисвам си / стисна си кесията. Разг. Не искам да давам пари, да харча, голям скъперник съм. — Я ми кажете вий, каква ще стане нашата България, когато там хе от балкана рукне злато? Всички го разбират, но свиват рамене, защо? .. Защо, а? Защото си стиснали кесиите. Ст. Костов, Избр. тв, 401. – Всеки си е стиснал кесията. От сутринта сме продали марки само за пет крони. Н. Цанева, ВГ (превод), 183. Стискам си кесията. Разг. Не искам да давам пари, да харча, голям скъперник съм. Приятели дал Бог много, ала всеки си стиска кесията. Ст. Чилингиров, ХМ, 18. Удрям / ударя по (в) кесията. Разг. 1. Ощетявам материално някого. Вие сами се уверихте, че има хора, гдето могат да се променят понякога по-бърже и от лакмусите. Стига само да ги ударят по кесията и — готово! Ст, 1966, бр. 1041, 1. 2. Струвам много скъпо. Тази вила е чудесна, но удря по кесията.
— Oт перс. през тур. kese.