КЀСТЕН, мн. -и и (диал.) -нци, м. 1. Вид дърво, разпространено предимно на Балканския полуостров, с едри длановидни листа, красиви гроздовидни цветове и кръгли твърди кафяви плодове, обвити с бодлива зелена обвивка, използвани обикн. за лечение; див кестен, конски кестен. Aesculus hippocastanum. Наближаваше краят на септември, тополите и старите кестени по софийските улици и булеварди бяха започнали вече да жълтеят. А. Гуляшки, ЗР, 276. У нас съществуват благоприятни природни условия за растежа на много видове дървесни видове: .., бук, .., кестен, орех, тополи, акация, чинар и други широколистни. HTM, 1962, кн. 3, 29. От дървесината на кестена и от кората на дъба и смърча се получават дъбилни вещества. Бтн VI кл, 1865, 50. Под цъфтящите кестени / с песни минават младежи. Е. Багряна, ПЗ, 55.
2. Вид дърво с подобни белези, разпространено в по-топли места, чиито плодове са по-дребни и се използват за ядене; благороден кестен, питомен кестен. Castanea sativa (vesca). Додето ти стига окото, гледаш .. купове горици от кестени, орехи, сливи. Ив. Вазов, Съч. XVII, 132. А в леса, сред кестени, смокини, / наровете яркоалени / са запалени / сякаш полюлеи от небето. Е. Багряна, ВС, 22.
3. Плодът на тези два вида дървета. Лелята обаче бе отишла от два дни за кестени в Балкана. Брулеха кестени и преспиваха в гората. Й. Радичков, Ср, 140. Рядко отказва петаче на някое от дребните си деца, когато то се заплаче за печени кестени или бонбони. Д. Калфов, ПЮН, 94. Бимби свирна презрително, дръпна картата и поръча за двамата вечеря от ордьовър, пуйка с кестени, десерт и вино, като даваше подробни наставления на келнера кое как да се донесе. Д. Димов, Т, 106. Плитките бяха дебели колкото ръката ѝ. Цветът на косата беше като на кестен. А. Дончев, ВР, 26. Често се случва и сега, щото дядо Либен да седи пред оджака, .., да си грее винце, да си пече кестенци. Л. Каравелов, Сън. II, 41.
4. Бот. Род дървета от семейство букови, разпространени в страни с топъл и умерен климат. Castanea.
◊ Благороден (питомен) кестен. Кестен (във 2 знач.). Благородният кестен вирее в Беласица и в Западна Стара планина — Берковско. Геогр. Х кл, 1965, 72. Няколкото възрастни и малки по площ насаждения от питомен кестен у нас не са в състояние да служат за получаване на дъбилен материал. Пр, 1952, кн. 6, 15. Воден кестен. Диал. Дяволски орех; джултон, дяволче. Див (конски) кестен. Кестен (в 1 знач.). Навън дивите кестени пият жадно лъчите: високите им бели цветове трептят като стъклени украшения. Г. Райчев, ЗК. 154. Всред растенията можем да намерим листа, най-различни по форма .., пересто нарязани при акацията, дланестоперести при конския кестен и др. Хр. Дилов и др., РВ, 16.
~ Вадя (изваждам / извадя) кестените от жаравата (жарта, огъня) за някого. Разг. Извършвам опасна и рискована работа, която ще ползва друг. — Колко малко са ви познавали и ония, които са ви се доверили и са ви сваляли звезди от небето, за да вадите кестените от огъня зарад тях. В. Нешков, Н, 423. Нима русите трябваше да вадят кестените от жарта за една страна, която .., би могла да заточи зъби срeщу своите създатели? Бълг., 1902, бр. 483, 1. Вадя (изваждам / извадя) кестените от огъня чрез някого; вадя (изваждам / извадя) кестените от (из) огъня с чужди (людски) ръце. Разг. Използвам другиго при извършване на опасна и рискована работа, която ще ми донесе облага. Смята човекът да му стана маша — чрез мен да вади кестените от огъня. Т. Влайков, Съч. III, 240. С чужди ръце гледа да извади кестените из огъня. П. Р. Славейков, БП II, 143. С людски ръце иска да вади кестените из огъня. П. Р. Славейков, БП II, 140.
— От араб. прeз тур. kestane. (Вж. Б. Парашкeвов, Über die Herkunft und Geschiechte des Namens des Kastanie in den Balkansprachen. Балканско eзикознаниe, 1974, 2, 27—32). — Други (диал.) форми: каста̀н, кèстан, кèстян, ко̀стан, ко̀стeн, костя̀н, коща̀н и др.