КЕСТЕНЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има кафяв цвят като зрелия плод на кестен; кестенявокафяв. Той беше красив мъж, с къдрава кестенява коса. М. Марчевски, П, 125. До нас застана стройна и миловидна девойка с големи кестеняви коси. С, 1954, кн. 3, 86. По кестенявата му къдрава брада блестеше сребърен прах от роса. Елин Пелин, Съч. IV, 53. Кестенява козина. Кестеняви мустаци.
2. Прен. Който има коса или козина с такъв цвят. От лявата страна на мъжа стоеше слабичко кестеняво момиченце и гледаше загрижено с големите си черни очи в лицето на момчето. Ив. Планински, БС, 15. Той бе мършав кестеняв човек и минаваше за кариерист, понеже бе спечелил доверието на генерала. Д. Димов, Т, 696. Привечер пред вратата на неговия дворец спря хубава кола, запрегната с четири едри кестеняви коне. Г. Караславов, Избр. съч. V, 272-273.
3. Като същ. кестеняво ср. Кестеняв цвят. Боядисвам косата си в кестеняво.