КЕСТЕНЯ̀ВОЧЕРВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е червен с кафяв, кестеняв оттенък. Лете гърбът ѝ [на катерицата] е кестенявочервен, а коремната страна — бяла. П. Петков, СП, 10. Черепът на обикновените глини е винаги оцветен. Цветът му може да бъде бледожълтеникав, различни степени червен, кестенявочервен, а понякога и черен. В. Пеев, МК, 45.