КЕСТЕРМЀ нареч. Диал. 1. Направо, пряко. Да стигнеш до Витоша, бе уморително. Често пъти, примамени от пролетта, някои се запътваха кестерме към нея, но потъваха до глезени в кал, и те бързо се връщаха. П. Мирчев, СЗ, 112.
2. Прен. Обикн. в съчет. с на. Небрежно, нехайно, без старание или съобразяване; кесим, гьотере (Вл. Георгиев и др. БЕР).
— От тур. kestirme.