КЕТЕЛУ̀ВАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от кетелувам и от кетелувам се. Показах им системно допусканите грешки при кетелуването и те сами започнаха да се възмущават от себе си, че са ги допуснали. ВН, 1960, бр. 2690, 2.
