КЀТЕН м. Спец. Качествено трикотажно памучно тъканоподобно плетиво за долни дрехи, изработвано на кетенмашина.
— От нем. Kette ‘верига’.
КЀТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е изработен от тъканта кетен. Късите крака на стареца, обути в жълти обувки и пристегнати със зелени кетени гетри, висяха, безжалостно шибани от конската опашка. Д· Кисьов, Щ, 250. Кетено и ватено бельо. Кетен комбинезон.