КЕТЍП м. Остар. и диал. Писар. Той изглеждаше дотолкова сърдит и начумерен, .., но и ни дума не отговаряше на въпросите, които му задаваха разните кетипи и заптии, които го бяха заобиколили. З. Стоянов, ЗБВ III, 128.
— От араб. прeз тур. ketip.
