КETО̀HEH, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Хим. Който се отнася до кетон. Някои особености в химичните свойства на фруктозата са дали основание да се установи, че и тя подобно на глюкозата се явява е две форми — кетонна и пръстенна. Хим. X кл, 1965, 91.
◊ Кетонна група. Хим. Карбонилна група, свързана с два еднакви или различни радикала. При окисляване на вторичните алкохоли се получават кетони, които при по-енергично окисляване се разкъсват при кетонната група на две части, всяка от които се окислява по-нататък в киселина. Хим. VII кл, 1950, 117.